Недължимост на задължения към Топлофикация при отказ от наследство

С Решение от 15.08.2019 г. по въззивно гражданско дело № 13784/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, беше потвърдено Решение 421512 от 04.06.2018 г. по гражданско дело № 30185/2017 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което бяха отхвърлени изцяло исковете на „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Ц. М. да му заплати сумата от 1734.64 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и по обща фактура от 31.07.2014 г., както и сумата от 267.84 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 15.09.2014 г. – 10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 15.05.2017 г. до окончателното плащане на дължимото.
Със същото решение са отхвърлени частично исковете на „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Ц. М. за разликата над уважения размер от 938.49 лв. до пълния предявен размер на иска за главница от 1734.64 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и за разликата над уважения размер от 103.99 лв. до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 267.84 лв. и за периода от 15.09.2014 г. до 14.09.2015 г. включително.
Исковете спрямо ответницата К. Ц. М. са отвхърлени изцяло, тъй като тя се е отказала от наследството на баща си и не е придобила идеални части от топлоснабдения имот, съответно няма качеството потребител на топлинна енергия.
Исковете спрямо ответника Т.Ц.М. са отхвърлени частично. Ответникът Т. М., макар и да е демонтирал /отделил от сградната отоплителна инсталация/ отоплителните тела в имота си, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия единствено за сградна инсталация и за БГВ, като за последното перо начисленията са по норматив поради липса на водомер.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлиснабдяването (НТ) изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Според изготвената по делото съдебно-техническа експертиза за процесните периоди 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД поради липса на водомер е разпределяло топлоенергия за БГВ по норматив – 140 литра потребление за едно денонощие на всеки ползвател от имота – общо за четирима ползватели. Това означава по 560 литра на денонощие, или по 204,40 куб. метра БГВ на година.
Съдът приема, че ответникът не е представил доказателства, че в имота има законно монтиран водомер, който е преминал метрологичен контрол и е годно средство за търговско измерване. В този смисъл съдът е приел, че „Топлофикация София” ЕАД правилно е използвало методиката, заложена в Наредба № 16-334/2007 г. за определяне разхода на БГВ. Въпреки това неточно са използвани за база на изчисленията 4 бр. лица, живущи в имота. Видно от талоните за отчет, приложени по делото, в същите са отразени 3 броя ползватели. „Топлофикация София” ЕАД не е представила доказателства /документ, изходящ от етажната собственост, в която се намира процесният имот или домоуправителя ѝ/, от който да е видно, че имотът се обитава от повече потребители. С оглед на това сумата за БГВ по норматив, следва да бъде преизчислена за трима, а не за четирима потребителя, както е приело „Топлофикация София” ЕАД.
Повече подробности относно начините за защита срещу „Топлофикация София“ ЕАД можете да намерите тук.